Уорън Хардинг
(1865-1923)
- Уорън Хардинг – снимка Уикипедия
Уорън Гамалиил Хардинг (Warren Gamaliel Harding) е 29-ят президент на Съединените щати (1921-1923) и шестият президент, който умира по време на своя мандат.
Роден е на 2 ноември 1865 година в Блуминг Гроув, Охайо, в семейството на д-р Джордж Хардинг и Фийби Дикерсон Хардинг. Той е най-голямото от осемте деца. Баща му е бил провинциален лекар и земеделски производител, а майка му, акушерка. Семейството се премества в Марион Каунти, Охайо, където баща му придобива седмичния вестник „Дъ Аргус” и Уорън се запознава с вестникарския бизнес.
След като завършва гимназия и колеж Хардинг работи временно като учител. На седемнадесет години изоставя обучението си и става репортер в местния вестник, а само две години по-късно е директор на единствения местен всекидневник “Marion Star”. Заедно с приятели успяват да закупят вестика. Хардинг превръща изданието в подкрепа на републиканците и постига известен успех. Но новата политика на вестника е в противоречие с доминиращия политически климат.
През 1891 година Хардинг се жени за за разведената дъщеря на един банкер, Флорънс Мабел Клинг Деулф, която има един син.
Една от най-почитаните личности, сенатор Джозеф Б. Форакер, съветва Уорън Хардинг да съчетае професията на журналист с тази на политик. Така тридесет и петгодишен става сенатор от щата Охайо, а през 1914 влиза в Сената във Вашингтон, заемайки мястото на Форакер, като въпреки това двамата остават приятели. Хардинг критикува американската интервенция в Първата световна война, с което става противник на действащия президент Удроу Уилсън.
Уорън Хардинг е атлетичен, красноречив млад мъж с приятна външност, който през целия си живот запазва своята страст към благородните напитки, покера, голфа и жените. Политически се ориентира към Републиканската партия и по-късно се присъединява към нея. Като добър оратор и комуникатор успява да направи политическа кариера като става член на Сената на щата Охайо и заместник-губернатор. През 1914 година е избран за член на Федералния сенат. Той се посвещава на интересите на “големия бизнес”, говорейки за повишаване на данъците и разширяване на търговска флота. Обявява се в полза на Сухия режим и за избирателно право за жените, но се обявява срещу влизането на САЩ в Обществото на народите.
Противопоставя се на федералния контрол на енергийните източници. Той подкрепя Сухия режим и е водещ поддръжник на искане за премахване на ограниченията, въведени от войната за регулиране на определени индустрии. Категорично против е ратифицирането на Версайския договор и против присъединяването на САЩ към Обществото на народите. На президентските избори през 1920 година Републиканската партия вижда в негово лице най-добрия кандидат и го номинира за свой кандидат за президент.
Със своя родолюбив, провинциален мироглед, Уорън Хардинг успява да спечели доверие сред бизнес средите, които очакват възстановяването на нормалната мирна икономика. Провежда предизборната си кампания в дискусии с либералната политика на Уилсън – консервативно, националистически и против всеки радикализъм. Републиканската предизборна платформа предлага намаляване на данъците, ограничаване на имиграцията и се обявява против стачките срещу правителството, както и за равно заплащане на труда на работещите жени. През 1920 година жените в цялата страна получават правото да гласуват.
На 2 ноември 1920 Хардинг печели изборите с невероятен успех. Има мнозинство в 37 щати, докато неговият противник-демократ, Джеймс М. Кокс – само в 11 южни щати. Вицепрезидент става Калвин Кулидж. Хардинг побеждава демократическия си противник, получавайки седем милиона повече гласове. Но изборните резултати показват и разочарованието от Втората световна война и от политиката на Уилсън. В речта си при встъпване на президентския пост на 4 март 1921 Хардинг обещава реконструкция, реадаптация и възстановяване. В новия кабинет са включени известни политици, назначаването на които в известна степен предизвиква недоумение сред консервативните републиканци.
Новият президент и неговата съпруга Флорънс отварят отново Белия дом за вашингтонската общественост, тъй като през последната фаза на администрацията на Уилсън не се е славел с голяма гостоприемност. Хардинг редовно посреща приятелите си в Белия дом, където играят покер и въпреки забраната, никога не липсва уиски. Той поддържа добри отношения с пресата и дори въвежда редовни пресконференции. Независимо от различните му страсти и склонността му към любовни афери, Хардинг работи много и трудът му дава резултати. Правителството предоставя повече от два милиарда долара заеми за ферми и земеделски кооперации, подпомага изграждането на първата федерални магистрали, помилва осъдените на лишаване от свобода противници на войната, като на социалиста Дебс и напомня на обществеността за гражданските права на чернокожите американци. Противоречиви са правителствените отношения със синдикатите. Във външната политика Хардинг предпочита смес от национализъм, прагматизъм и консервативна политика света. Необходимо е отделянето на специално внимание на постигането на мир с бившите военни противници, регулиране на въпроса за военните дългове и ситуацията в Далечния изток във връзка с проблемните отношения с Япония. През август 1921 година е подписан мирен договор с Германия.
Най-важното външнополитическо събитие е откритата през ноември 1921 година конференция във Вашингтон, на която присъстват девет държави и която трябва да съдейства за успокояване на ситуацията в Далечния Изток и да ограничи въоръжаването на флота. В рамките на споразумението САЩ, Великобритания, Франция и Япония са взаимно си гарантират своите владения в района на Тихия океан. Потвърждава се, макар и не безусловно, суверенитета и териториалната цялост на Китай. През февруари следващата година Съединените щати, Великобритания, Япония, Франция и Италия за временно ограничаване на надпреварата във въоръжаването на морска територия.
През първите месеци на 1923 година до обществеността достига информация за мащабни незаконни действия на служителите от администрацията на Уорън Хардинг. Дори и да е участва пряко в скандалните случаи на корупция обаче, президентът също е отговорен, тъй като главните обвиняеми са от кръга на неговите лични приятели в Охайо, а също така и защото той, от своя страна, не е допринесъл за разкриването на скандала, както го е посъветвал Хувър.
За да възстанови доверието на обществеността и да затвърди позицията си през лятото на 1923 година Хардинг прави политическо-пропагандно пътуване до Аляска и в западната част на страната.
В различни анкети сред историците в йерархията на американските президенти Уорън Г. Хардинг заема мястото на “неудачник” и винаги е на последно място. Това е резултат от неговата политика, моралната му разпуснатост и преди всичко на последствията от уникалния скандал свързан с него. Но наред с това не може да се отрече, че той допринася за възстановяване на нормалните политически условия по време на преходния период след края на войната. Като се има предвид периода на неговото президентство и неговите законодателни възможности, успехите са значителни. Резултатите от конференцията във Вашингтон също принадлежат към неговото положително наследство.
Уорън Хардинг умира на 2 август 1923 година в Сан Франциско, Калифорния, на 57-годишна възраст, вероятно от сърдечен удар. След неговата смърт стават известни мащабни случаи на корупция, което бързо поставя в сянка положителните резултати от управлението му. От този момент името на Хардинг се свързва с най-големите и сериозни скандали в американската президентска история, отнасящи се до корупция.